Каква роля играе червата при болестта на Паркинсон?
Ново проучване, публикувано в специално приложение към Journal of Parkinson’s Disease, разглежда това, което знаем досега за връзката между червата и болестта на Паркинсон. Насочването на червата може да помогне за диагностицирането на състоянието много по-рано и да забави прогресията му.
Според Националния здравен институт (NIH) около 50 000 души в САЩ получават диагноза болест на Паркинсон всяка година.
В момента около 500 000 души са в състояние.
По времето, когато лекарите го диагностицират, повечето мозъчни клетки, които са засегнати от Паркинсон, вече са умрели.
Поради тази причина е по-трудно да се забави прогресиращото заболяване.
Следователно изследователите наскоро търсят начини за откриване на състоянието много по-рано, надхвърляйки невроните и невротрансмитерите, свързани с движението, в търсенето на виновник.
При изследването на причините за болестта на Паркинсон изследователите са насочили нулата към червата.
Все повече изследвания предполагат, че състоянието започва в стомашно-чревната система - поне за някои хора, които имат храносмилателни симптоми години преди да се развият някакви двигателни симптоми.
Някои изследвания дори показват, че алфа-синуклеиновият протеин, който е ненормален при болестта на Паркинсон, пътува от мозъка до стомаха чрез блуждаещия нерв, основен компонент на парасимпатиковата нервна система.
И така, какво е текущото състояние на съществуващите изследвания за връзката между червата и мозъка при Паркинсон? Нов преглед, озаглавен „Червата и болестта на Паркинсон: Hype или надежда?“ тръгнал да разследва.
Д-р Филип Шепержанс, д-р. - на Катедрата по неврология в Университетската болница в Хелзинки във Финландия - е първият и съответстващ автор на рецензията.
Как червата могат да помогнат за диагностициране на Паркинсон
Д-р Scheperjans обяснява мотивацията за изследването, като казва: „По-доброто разбиране на ролята на червата при [болестта на Паркинсон] ще ни помогне да разберем произхода на болестта и да подобрим лечението.“
„Има натрупващи се доказателства, че поне при някои [...] пациенти произходът на заболяването може да се крие в червата с възможно участие на анормални протеинови агрегати, локално възпаление и чревен микробиом.“
„Следователно по-нататъшните проучвания за ролята на червата в [Parkinson’s] са важни и могат да разкрият нови възможности за диагностика и лечение“, обяснява той.
В своя преглед д-р Scheperjans и колеги идентифицираха четири основни варианта:
- Докато учените са открили отлагания на алфа-синуклеин в ентералната нервна система на хора с Паркинсон, са необходими повече изследвания, за да се определи дали тези протеинови агрегати са „биохимично подобни на тези, открити в мозъка“. Авторите продължават, „[T] може да е от решаващо значение за разбирането ни за ролята на червата в патогенезата на [болестта на Паркинсон].“
- Чревната свръхпропускливост може да е това, което задейства агрегацията на алфа-синуклеин в чревните нерви. Сега са необходими повече изследвания, за да се установи дали хората с Паркинсон също имат по-висока чревна пропускливост.
- Проучванията, които са използвали имунохистохимия за изследване на алфа-синуклеинови агрегати в ентералната нервна система, са дали смесени резултати, така че учените трябва да разработят по-нови, алтернативни начини за откриване на отлагания на алфа-синуклеин в червата.
- Необходими са големи мултицентрови проучвания, включващи хора с Паркинсон, както и изследвания върху животни, за да се идентифицират механизмите, които лежат в основата на връзката между червата и Паркинсон. Изследванията при хора трябва да разглеждат състава на чревната микробиота както преди, така и след диагнозата на Паркинсон.
Освен това авторите на изследването оценяват, че през следващите няколко десетилетия чревната микробиота ще играе специална роля в разработването на нови терапии за Паркинсон. Такива терапии могат да включват диетични промени, използване на про- и пребиотици и фекални трансплантации.
„Нашето разбиране и оценка на важността на връзката между червата и мозъка в [Parkinson’s] нараства бързо през последните години“, казва д-р Scheperjans.
„Убедени сме, че през следващите 2 десетилетия на изследване на оста на микробиома, червата и мозъка ще се наблюдава дори ускорено развитие в тази област, което ще промени начина ни на разбиране за патогенезата на [Parkinson’s]“, добавя той.
Д-р Патрик Брундин, д-р. - главен редактор на Journal of Parkinson’s Disease - също коментари по констатациите. „Червата се очертава като една от новите граници в изследванията на [Parkinson’s]“, казва той. „Предвиждаме, че ще има няколко напредъка по отношение на червата през следващите 20 години.“
„Промените в червата могат да се използват за диагностициране на [Parkinson’s] по-рано; новите терапии, насочени към тези промени, могат да забавят прогресирането на заболяването, да намалят запека и да подобрят функцията на червата при пациенти, които вече са били диагностицирани. "
Д-р Патрик Брундин, д-р.
