Новият терапевтичен подход може да подобри резултатите при сепсис и инсулт
Изследователите са тествали нов терапевтичен метод при миши модели на сепсис и инсулт. Те заключават, че това би могло значително да подобри резултатите и при двете условия.
Много състояния и неблагоприятни здравни събития могат да причинят хронично възпаление. Това е продължителната реакция на тялото към нараняване.
Възпалението има за цел да помогне на тялото да се излекува. При някои условия обаче всъщност може да причини допълнителни щети - например, ако продължи твърде дълго, ако реакцията е твърде силна или ако е погрешно насочена.
Това може да се случи след две потенциално животозастрашаващи здравни събития: сепсис и инсулт.
Сепсисът е спешна медицинска помощ, при която реакцията на организма към увреждане излиза извън контрол. Ако човек не получи незабавно лечение, сепсисът може да доведе до органна недостатъчност и евентуална смърт.
Въпреки че не е ясно колко хора засягат сепсиса, Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че над 30 милиона души годишно го развиват.
Междувременно инсултът настъпва, когато кръвоснабдяването на мозъка се затруднява. Това означава, че този изключително важен орган не получава необходимото количество кислород, за да функционира правилно.
Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), около 795 000 души в САЩ преживяват инсулт годишно.
След такова мозъчно-съдово събитие възпалителните реакции обикновено се осъществяват в мозъка, тъй като органът има за цел да възстанови увредените си клетки.
Възпалението след инсулт обаче може да доведе и до допълнителни щети. Поради тази причина изследователите търсят начини за спиране или модериране на възпалителния отговор, за да подобрят ефективността на терапията.
Сега ново проучване върху модели на мишки от Вашингтонския държавен университет в Пулман предлага нов метод за предотвратяване на увреждащи възпалителни реакции след сепсис или инсулт.
В изследване, което сега се появява в списанието Научен напредък, изследователите твърдят, че с помощта на иновативни технологии би било възможно да се достави мощно лекарство директно в клетките, отговорни за причиняване на вредно възпаление.
Насочването към „добри момчета“ стана лошо
В новото си проучване изследователите насочиха вниманието си към неутрофилите. Това са вид бели кръвни клетки, които помагат за „координиране“ на реакцията на имунната система при нараняване.
„Учените започнаха да осъзнават, че неутрофилите - на които винаги се е гледало като на„ добрите момчета “за ключовата роля, която играят в имунната ни система - всъщност също допринасят за патологията на всички видове заболявания.“
Старши автор на изследването Zhenjia Wang
Въпреки че неутрофилите обикновено играят положителна роля в поддръжката на системата, изследователите обясняват, че понякога, когато реагират на щетите, причинени от събития като сепсис или инсулт, те всъщност могат да „изпаднат в измама“, живеейки след датата на „най-доброто до“ и да се пренатрупват в здрава тъкан. Това може да доведе до допълнителни щети.
Уанг обяснява, че към този момент „[n] еутрофилите не знаят кои са враговете. Те просто атакуват, освобождавайки всякакви вредни протеини в кръвта. “
"Те ще убият бактериите," казва той, "но същевременно ще убият и здравата тъкан в тялото."
Изследователите твърдят, че това не е първият път, когато учените търсят начини за унищожаване на опасни активирани неутрофили.
Предишни опити за това обаче разкриха сериозен проблем: Наркотиците, които убиваха активни неутрофили, също атакуваха неутрофили в покой, които не са опасни.
Заобикаляйки предишни препятствия
За да заобиколят това препятствие, Уанг и екипът излязоха с решение: Натовариха наночастици с доксорубицин, химиотерапевтично лекарство, способно да убие провоспалителната клетка.
Наночастиците ще влязат в неутрофилите и след като попаднат вътре, ще освободят лекарството. Те обаче могат да проникнат в тези клетки само чрез рецептор, който се намира на повърхността на неутрофилите, наречен „Fc-гама рецептор“.
Учените установяват, че активираните неутрофили експресират повече Fc-гама рецептори. Това позволява на наночастиците да се насочват и да се „придържат” към тях специално, без да засягат никоя от неактивните, здрави клетки.
„Нашият експеримент установи, че нашите наночастици албумин доксорубицин могат да намалят продължителността на живота на вредните неутрофили в кръвта“, казва Уанг.
"По-важното е", добавя той, "също така установихме, че нашите наночастици не инхибират функцията на неутрофилите в костния мозък."
Изследователите са тествали този метод в миши модели на сепсис и исхемичен инсулт. И в двата случая подходът беше успешен.
Те отбелязват, че при миши модели на сепсис наночастиците, носещи доксорубицин, увеличават процента на оцеляване. При модели на инсулт те спомогнаха за намаляване на неврологичните увреждания.
Занапред Уанг и екипът искат да продължат да тестват и усъвършенстват иновативната технология с надеждата да я усъвършенстват до ниво, което ще им позволи да потвърдят нейната ефективност и жизнеспособност в клинични изпитвания с хора.
